Пълно Ръководство: Как се Декларират Криптовалути в НАП през 2026 г. – Данък 10%, Новите Правила DAC8 и Методът FIFO

СОФИЯ — Търговията и инвестициите в дигитални активи в България навлязоха в епоха на пълна регулаторна прозрачност. След окончателното гласуване на промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), обнародвани в Държавен вестник бр. 85, България финализира въвеждането на европейската директива DAC8 и синхронизацията с рамката MiCA (Markets in Crypto-Assets).

За хилядите български потребители, инвестирали в Bitcoin, Ethereum или стейбълкойни, дните на „невидимите крипто печалби“ приключиха. Националната агенция за приходите (НАП) вече разполага с механизми за автоматичен обмен на салдата и трансакционната история от всички лицензирани доставчици на крипто услуги в ЕС и партньорските държави.

Това подробно ръководство разглежда точно как се облагат криптовалутите в България през 2026 г., как работи задължителният метод FIFO и как стъпка по стъпка да попълните Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.


Директивата DAC8 задължава всички доставчици на крипто услуги (CASP) — независимо дали са базирани в България или в друга държава от ЕС (като Kraken, Bitstamp, Binance или Revolut) — да събират данъчни идентификационни номера (ЕГН за физически лица или ЕИК за фирми) и да предават годишни справки към съответните данъчни администрации.

Обхватът на докладваните данни включва:

• Пълна идентификация: Имена, постоянен адрес, ЕГН/ДДС номер на потребителя.
• Входящи и изходящи фиатни потоци: Всички захранвания и тегления в евро, лева или щатски долари.
• Обем на реализираните сделки: Общата стойност на извършените продажби през календарната година.
• Трансфери към външни адреси: Изтеглени средства към лични студени портфейли (Ledger, Trezor). НАП не вижда движенията вътре в личния портфейл, но вижда адреса, към който е изпратен трансферът от борсата.

Първият глобален автоматичен обмен на данни обхваща всички операции, извършени през 2026 г., което означава, че всяко недекларирано теглене по банкова сметка ще бъде автоматично засечено от софтуерните филтри на приходната агенция.

В България данъчното третиране на криптовалутите се подчинява на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):

1. Плоска данъчна ставка: Данъкът е 10% върху реализираната положителна разлика (нетна годишна печалба).
2. Липса на нормативно признати разходи: За разлика от авторските възнаграждения или свободните професии, при криптовалутите няма процент нормативно признати разходи (0% НПР).
3. Облагаема основа: Общият сбор на реализираните печалби през календарната година, намален със сбора на реализираните загуби от продажба на финансови активи през същата година (чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ).

| Вид операция | Облагаема ли е? | Данъчна ставка | Кога се дължи данъкът? | | --- | --- | --- | --- | | Покупка и държане (HODL) | ❌ Не | 0% | Данък не се дължи, докато не продадете | | Продажба на крипто за фиат (EUR/BGN) | ✅ Да | 10% върху печалбата | В годишната декларация за съответната година | | Замяна крипто за крипто (Swap на DEX) | ⚠️ Зависи от практиката | 10% при фиатно остойностяване | Препоръчва се фиатно изравняване при изход | | Стейкинг и Yield Farming награди | ✅ Да | 10% върху пазарната стойност | В момента на получаване на дохода | | Покупки на стоки/услуги с крипто | ✅ Да | 10% върху разликата | Третира се като продажба по пазарна цена |


Съгласно указанията на НАП и чл. 33 от ЗДДФЛ, цената на придобиване на финансовите активи се определя по метода „Първа входяща – първа изходяща“ (FIFO). Това означава, че когато продавате част от крипто притежанията си, за разход се признава цената на най-рано закупените единици.

Представете си, че през последните години сте правили следните покупки:

1. Януари 2024 г.: Купувате 1.0 BTC на цена 38 000 евро.
2. Ноември 2024 г.: Купувате 0.5 BTC на цена 62 000 евро (разход: 31 000 евро).
3. Октомври 2026 г.: Решавате да продадете 1.2 BTC на борса при пазарна цена 75 000 евро за 1 BTC (общ приход: 90 000 евро).

• Първо се изписва целият 1.0 BTC от януари 2024 г. на цена 38 000 евро. (Печалба: 75 000 - 38 000 = 37 000 евро).
• Оставащите 0.2 BTC се вземат от трансакцията през ноември 2024 г. (цена на придобиване: 0.2 × 62 000 = 12 400 евро. Приход: 0.2 × 75 000 = 15 000 евро. Печалба: 15 000 - 12 400 = 2 600 евро).
• Обща облагаема печалба: 37 000 + 2 600 = 39 600 евро (77 450 лв.).
• Дължим данък в НАП (10%): 3 960 евро (7 745 лв.).
• В портфейла ви остават 0.3 BTC с цена на придобиване 62 000 евро/BTC за бъдещи продажби.

При пасивните доходи от крипто съществува тънка разлика в класификацията:

1. Стейкинг награди (Staking Rewards): Доходът възниква в момента, в който новите токени постъпят във вашия портфейл или борсов акаунт. Тяхната стойност в евро/лева в деня на получаване се записва като доход. При последваща продажба тази стойност служи като цена на придобиване.
2. Копаене (Proof-of-Work Mining): Ако физическо лице поддържа специализиран хардуер (ASIC ригове) с цел регулярна печалба, НАП третира дейността като стопанска по занятие (търговска дейност по смисъла на Търговския закон). В този случай ставката не е 10%, а 15% данък като едноличен търговец (ЕТ), заедно със задължение за внасяне на осигуровки!
3. Безплатни токени (Airdrops): Третират се като придобити с нулева цена на придобиване (0 лв.). Цялата продажна стойност при конвертиране към фиат подлежи на 10% данък.

Декларирането се извършва онлайн през официалния портал на НАП (`portal.nra.bg`) с Квалифициран електронен подпис (КЕП) или безплатен Персонален идентификационен код (ПИК):

1. Вход в портала: Изберете „Електронни услуги за физически лица“ → „Подаване на Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ“.
2. Избор на приложения: Поставете отметка на Приложение № 5 („Доходи от прехвърляне на права или имущество“).
3. Попълване на Таблица 2 (Код 508):

• В полето „Код на дохода“ изберете код 508 — „Доходи от продажба или замяна на финансови активи, включително виртуални валути“.
• В колона 3 нанесете сумата на продажните цени (всички получени лева/евро).
• В колона 4 нанесете сумата на цените на придобиване (изчислени стриктно по метода FIFO).
• В колона 5 софтуерът автоматично ще калкулира разликата (положителна печалба или отрицателна загуба).

1. Прикачване на доказателства: Препоръчва се прикачване на CSV извлечения от използваните борси (Binance, Kraken и др.), показващи датите, обемите и цените на ордерите.
2. Срок за плащане: Декларацията и дължимият данък се внасят до 30 април на следващата календарна година. При подаване по електронен път до 31 март ползвате 5% отстъпка от данъка за довнасяне (до максимум 500 лв.).

НАП разполага с 5-годишен давностен срок за ревизия на физически лица. При установяване на недекларирани доходи от криптовалути:

• Начислява се пълният размер на дължимия данък заедно със законната лихва (основен лихвен процент на БНБ + 10 пункта годишно).
• Налага се глоба за неподадена декларация по чл. 80 от ЗДДФЛ в размер до 1 000 лв. за първо нарушение и до 2 000 лв. при повторно.
• При укрити доходи в особено големи размери се сезира прокуратурата по чл. 255 от Наказателния кодекс за данъчни престъпления.

Своевременното водене на дневник на покупките и експортът на отчетите от крипто борсите в края на всяка година е най-сигурният начин да гарантирате пълно спокойствие пред данъчните органи.